История на геоклетъчната система

История на геоклетъчната система

Геоклетъчната система e секретна разработка на Американската армия от края на ХХ век.

В края на 1970 година армията се обърнала към местен производител на пластмаса за съдействие в разработването на технология за усилване на основата под терени с голямо натоварване. Така бил открит методът на заваряване на полиетиленови ленти, като по този начин се образува клетъчна структура. 

Наречена "Sandgrid", тя била използвана от военните при направата на пътища за тежкотоварни превозни средства. Изключителната здравина на геоклетъчната система, възможността й да бъде лесно транспортирана и монтирана на терен я превърнали в задължителен елемент от инвентара на Инженерния корпус, на Американската армия. По-късно през 1990 година, при операция "Пустинна буря", системата се превърнала в основно средство за обособяване на временни пътища под тежката военна механизация.

По-късно след редица проучвания и тестване на геоклетъчната система, тя била доразвита и намерила широко приложение за стабилизиране и укрепване на терени и изграждане на защитни съоръжения.